Дигиталният свят предлага неограничени възможности, но с тях идват и нови рискове. От Областната дирекция на МВР – Велико Търново предупреждават, че онлайн измамниците стават все по-умели в психологическата манипулация. Ето подробен анализ на най-честите схеми и практически съвети как да защитите себе си и парите си.
1. Инвестиционни измами: Митът за „бързото богатство“
Престъпниците използват фалшиви платформи, които имитират реални борси за търговия с криптовалути, акции или злато. Често те използват агресивна реклама в социалните мрежи.
-
Как действат: Първоначално може да ви накарат да инвестирате малка сума (например 200-500 лв.) и да ви покажат фалшива графика, че парите ви растат. Проблемът идва, когато решите да изтеглите „печалбата“ – тогава започват да искат такси за „освобождаване“, данъци или застраховки.
-
Специфични белези: Използване на софтуер за отдалечен достъп (като AnyDesk или TeamViewer) – измамниците ще ви убедят да го инсталирате, за да „ви помагат“, но реално получават пълен контрол над компютъра и банковото ви приложение.
-
Защита: Никога не инсталирайте софтуер по искане на непознати. Проверявайте легитимността на брокера в регистъра на Комисията за финансов надзор (КФН).
2. Измами при пазаруване и фалшиви сайтове
Тук целта е или директна кражба на пари за стока, която няма да получите, или „фишинг“ на данните от банковата ви карта.
-
Признаци на фалшивия магазин:
-
Съмнителен домейн: Вместо
adidas.bg, сайтът може да еadidas-sales-bg.xyz. -
Липса на HTTPS: Ако в адресната лента няма катинарче, данните, които въвеждате, не са защитени.
-
Само един метод за плащане: Настояване за предплащане с карта или банков превод, без опция за „Наложен платеж“.
-
-
Как да се предпазите: Винаги търсете секция „Контакти“. Ако липсва име на фирма, ЕИК и физически адрес, напуснете сайта. Използвайте виртуални карти с лимит за онлайн покупки.
3. Романтични измами: Когато чувствата станат оръжие
Това е една от най-жестоките форми на измама, защото залага на емоционална привързаност.
-
Механизъм на „Любовната бомбардировка“: Измамникът ви обсипва с внимание, планове за общо бъдеще и клетви за вечна любов в рамките на дни. Обикновено твърди, че е чужденец, работещ в отдалечен район (лекар в мисия, военен в гореща точка или инженер на нефтена платформа).
-
Критичният момент: Изведнъж възниква „спешна ситуация“. Искат се пари за виза, за лечение на дете или за освобождаване на пратка с подаръци, блокирана на митницата.
-
Съвет: Бъдете бдителни, ако човекът отказва видео разговори под предлог, че има лоша връзка. Използвайте обратно търсене на снимки в Google, за да видите дали същият „красавец“ не фигурира в други сайтове под различни имена.
4. Фишинг и кражба на самоличност
Фишингът е опит да бъдете подведени да разкриете паролите си или данните на картата си чрез фалшиви съобщения.
-
Популярни схеми в България:
-
Куриерски услуги: Получавате SMS, че имате задържана пратка в „Еконт“ или „Спиди“ и трябва да платите малка сума за доставка чрез линк.
-
Банкови известия: „Вашият акаунт е блокиран, влезте тук, за да го обновите“. Линкът води към копие на сайта на вашата банка.
-
Публични институции: Фалшиви имейли от НАП или МВР за „невръчени глоби“.
-
-
Как да реагирате: Банките и институциите никога не искат пароли или ПИН кодове чрез имейл. Винаги влизайте в онлайн банкирането си само през официалното приложение или чрез ръчно въвеждане на адреса на банката в браузъра.
5. Специфични заплахи за мобилните телефони
Смартфоните изискват различна хигиена на сигурност, тъй като често са по-уязвими от компютрите поради начина, по който ги използваме в движение.
-
Опасни мобилни приложения: Измамниците качват в Google Play или App Store приложения, които изглеждат полезни (напр. безплатни игри, фенерчета, калкулатори или инструменти за почистване на паметта). След инсталация те могат да източват контактите ви или да следят какво пишете (keylogging), за да откраднат пароли.
-
Съвет: Винаги гледайте броя на тегленията и четете негативните коментари. Не инсталирайте приложения извън официалните магазини.
-
-
Измами през Viber и WhatsApp: Често се получават съобщения от международни номера с текст: „Здравей, аз съм [име], добави ме в контактите си“. Целта е да ви вкарат в схема за инвестиции или да ви изпратят заразен линк.
-
Публични USB зарядни (Juice Jacking): На летища или в търговски центрове измамници могат да модифицират USB портовете за зареждане, така че докато телефонът ви се зарежда, те да източват данни от него.
-
Съвет: Винаги използвайте собствен адаптер за контакт, а не само USB кабел.
-
-
Smishing (SMS Фишинг): Получавате съобщение, което изглежда като системно известие от телефона ви или от мобилния ви оператор, че трябва спешно да актуализирате настройките си чрез кликване на линк.
Как да защитите телефона си:
-
Заключване: Използвайте биометрични данни (отпечатък или лицево разпознаване) и задължително дълъг ПИН код.
-
Актуализации: Не отлагайте обновяването на операционната система (iOS/Android) – те често съдържат критични поправки за сигурност.
-
Внимавайте с Wi-Fi: Никога не влизайте в онлайн банкирането си през отворени мрежи в кафенета или паркове. Използвайте мобилни данни (4G/5G), те са криптирани.
Златни правила за сигурност:
-
Двуфакторна автентикация (2FA): Това е най-добрата ви защита. Дори измамникът да знае паролата ви, той не може да влезе без кода от телефона ви.
-
Силни пароли: Не използвайте една и съща парола за социалните мрежи и банката си.
-
Информираност: Дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП често публикува списъци с опасни сайтове. Следете ги.
Ако вече сте пострадали: Не изпитвайте срам – измамниците са професионалисти. Свържете се незабавно с вашата банка, за да блокирате достъпа до средствата си, и подайте жалба в МВР и ГДБОП.